1.  Алтън чешма, намирала се е между селата Долни Лом и Средогрив.
Легендата я свързва с покушение над предател през турското робство. Той подшушнал на „агите”, че в „Битолската кръчма” се събират „серсеми и хайдути” и беят се разпоредил „да ги заловят, та да не развалят рахата на населението”. Но не успели да ги хванат, тъй като хайдутите били предупредени и се измъкнали навреме през задния вход на кръчмата. Не след дълго, се разбрало кой е предателя. Хайдутите го причакали в брезовата гора край Алтън чешма (между Долни Лом и Средогрив), когато се връщал от „горните села с подаръци за бея”.
Като стигнал до реката, турския слуга вързал конете и слязъл  да си направи „рахата” и да пие вода. След това „нечуто и невидено бейските подаръци се върнали при сиромасите, а от предателя не останала и следа”. Предполага се, че трупа се намира под каменната грамада. Твърди се, че в тази история е бил замесен  и Живко Нешин от Долни Лом.
2. Бабỳ (678). Пирамидален връх.
Пирамидален връх, намиращ се между селата Долни Лом, Средогрив, Превала и Гюргич. Според месни предания, той е антично селище и крепост.
Местността Бабу се намира гористо скалист релеф на границата на землищата на селата Средогив и Гюргич. Прадставлява историко - културна ценност поради факта, че формата ѝ е пирамидална, в околността е имало Римско селище и Римска крепост, чийто руини съществуват и до днес.  По скалите са намерени халки за завързване на лодки. На североизток от крспостта се откриват останки от манастир, а на северозапад римското селище. Личат останките от църква или параклис. Не е проучена и категоризирана, като архитектурно-строителен паметник.
 3. Бèла стена, скала с извор между Горни и Долни Лом.
 Със скалата е свързана легендата за основаване на „Средно селище”. Според нея, там са останали да пренущуват двама братя от село Равно буче, които са се връщали в Сърбия от гурбет. Единят бил рибар, а другият ловец. Запалили огън, подслонили се да нощуват под скалата, но нямали храна. Търсейки храна, ловецът прострелял сърна и я подгонил през непроходимата (тогава) гора. Така се озовал през подземен тунел в черквата „Св. Параскева”, където намерил сърната умряла пред олтаря. (Светицата е била на почит по тези места преди падането ни под турско робство) Останал смаян от нейната красота и изящността на стенописите ѝ. Решил, че в нея е доведен по божие внушение и че по-нататък църквата не трябва да остане в пустота и в забрава. Споделил видяното с брат си. Двамата решили да се заселят до нея, да я почистят и възобновят. На другата година, братята се върнали със семействата си и се заселили по долината на река  Лом. Там се образувало „Средно селище”. Това, вероятно е станало преди 250 – 300 години. Над скалата е имало оброк. От него, свещенник е четял молитвите си. Водата от извора под скалата е студена и много хубава за пиене.
В друга легенда се разказва, че на скалата, нощно време, се събират зли сили. Наричат ги „тенчоморци”. Един поп, бил извикан в Горни Лом, защото човек берял душа. Като го изповядал, попа си тръгнал с магаренцето за Долни Лом. Когато стигнал до скалата, чул яре да врещи и магарето му започнало да се дърпа назад. Огледал се и го видял върху скалата. Тъкмо се чудел как да го свали и то се появило пред него на пътя. Било съвсем малко и попа го съжалил, че се загубило. Взел го и започнал да му говри: „Дедино яренце, не се плаши! Дядо ще те остави във воденицата, а утре стопаните ще те приберат.” В този момент ярето си променило гласа и започнало да го имитира: „Дедино яренце, Дедино яренце” и отново скочило на пътя. Уплашил се попа, пришпорил магарето и на бегом се прибрали с магарето в селото.
4. Белия кон (Катърското врело). Извор в полите на Мала глама.
Там, в подножието на Мала глама, имало извор. От него водел бодопровод към крепостта. За него се разказва, че бил отктит и прекъснат на два пъти, за да се превземе крепостта. Първия път (през латинско време) варвари използвали бял кон, полудял от жажда, а втория турците използвали катър (магаре).
5. Бòлван (924) или Бела глама (Побит камък или Стълбове от скали). Най - високият връх от хебета Бела глама.
Тези глами са южната стена на Белоградчишкия разлом. Някога са били хоризонтални плочи, които в последствие са се раздробили заради натиска при издигането на Стара планина. Състоят се от верига изправени варовикови плочи. След като хоризонталната плоча се е счупила на две в продължение на около 30 km, между двата склона те са излезли нагоре.
В древността е имало племенно светилище с кръгла форма. Жрецът му бил почитан и от римляните. В светилището имало прорицателка. С нея, често се допитвал някой си Марий *. Между светилището и крепостта (Мала глама), над река Мусич, бил построен виадукт (мост).
________________________________________
* Марий (Огнен) - римското владичество на района. Потомък на Гай Марий (158-86 г. пр.н.е.), римски пълководец и трибун  по времето на Сула (138 - 78 г. пр.н.е)

 6. Боровата мандра. Мандра високо в планината.
Намирала се е някъде под връх Орлова чука. До нея е имало два извора. Водата от тях се събирала и отивала при един малък скок. В бизост до мандрата се събирали овце и кози от цялата околност. По околните поляни ги пасели от пролет до есен. От млякото им Борко провел чудесно сирене и сладък кашкавал по собствена рецепта. Те се търсели много по селата. Дори ги смятали за лековити. Но не само с това се занимавал хандраджията. Той посрещал и изпращал хайдути през Балкана. Настанявал ги да нощуват в една пещера в скалите, близо до мандрата. На скалата пред пещерата и до днес има издялан в камъка смок. В негова чест (за да се помни) нарекли близката река – Борова река.
 7. Борва река. Десен приток на Лева пела, десен приток на Голема река.
Извесна е с разкази за хайдути. Разказва се, че там се намирала „Борковата мандра”. Там стопанина приемал хайдути. 
  8. Бряг (Брèг). Денивелация около 100 м между пътищата за селата Репляна и Средогрив.
  Името е свързано с много легенди за неблагополучия, наводнения, нападения,  сражения, убийства и самоубийства. Наи- често се разказва за младеж и девойка от селата Горни и Долни Лом. Бащата на девойката не я давал за жена на младежа и те се самоубили, за да бъдат заедно поне в смъртта.
9. Брèзът. Култово дърво в южния край на селото.
Огромно дърво, съществувало  където се влива река Еличка в Лом. Там са къпали и кръщавали новородени на "Водùце"(Йордановден), а възрастните се пръскали с вода. За най-старите и болни носели вода у дома и ги поръсвали за здраве. Там някъде (Бела стена или Мусина падина),  е имало е оброк на Бога (Богинята) на водата.
10. Брезински рид. Висок рид, спускаш се от в. Голема чука (1957) в югоизточната част.
На времето рида е бил залесен с брезова гора. От там носи името си.
11. Брестовец. Местност, северно от Бела глама.
Местност, в миналото с великолепна брестова гора. В последствие е изсечена от селяните.
12. Буковец. Местност в Стара планина.
Скалата, се смята най-хубавата за сроеж на основи на сгради. От там е взет камък (гламски) за църквата „Св. Тройца” в Долни Лом.
13. Буче (807). Връх от масива Руменъц.
Много отдавна там е имало крепост. От нея се е наблюдавал и охранявал района. Заедно с креостта „Мала глама” са охранявали подстъпите към Стара планина.
 Наричали са я „Гумно” или „Умно”. По късно е имало латинска крепост, което сега наричат „Латинското кале”.
14. Бъчвата (722). Впечатляващ връх в подстъпите на Стара планина.
Бъчвата, голям хилядолетен камък, от който природата  е изваяла същинска бъчва с единия си край завързана здраво за скалния венец на Царски камък, а другият завързан чак над село Гюргич за връх Бабу. Издутата част на бъчвата е високо изпъкнала в пространството и се вижда далеч от Дунавската равнина. Според легендата тази каменна бъчва била дотъркаляна до тук от някакъв древен великан, за да слага в нея виното си, което добивал от много декари лозе, което притежавал в едрозърнестия песъклив Косер.
В подножието на бъчвата е проснала снага Царската поляна, равно планинско било, покрито есен, пролет и лято с кадифено-зелени треви, по които волни стада пасат ден и нощ.
Това е мястото, от което се виждат спокойните води на Дунава, на юг Стара планина и Миджур, на запад — облият конус на Връшка чука.
Тук на този прохладен връх е намерил отдих и спокойствие през летните горещи дни цар Борил, след като е убил сестриния си син Калоян, на когото заедно с престола е заграбил и жената — хубавата куманка.
Това място Борил е отделил за своя лятна резиденция, за да ловува, наблюдава игривите води на планинските потоци, да диша до насита пълния с аромата на здравец планински въздух и да следи виенето на гордите орли в сините небеши висини.
На 2 км от склоновете на Царска поляна е местността „Караула”. Тук около това място е минавал царският друм (път), по който от Бдин (Видин) с коне и въоръжена охрана са
пренасяли хазната.
Над това място турците са държали постоянна войска, чиято единствена задача била да охранява превозите на ценностти и пари от хайдушки нападения, защото недалече от Караула се намират и студените води на „Хайдушкия кладенец”, при който хайдутите въртели овни и телета на шишове и чакали да минат керваните, чиито големи ковчези били винаги пълни с пари, събрани насила от покорената рая. *
 
14. Велкова чешма. Чешма изградена на стар извор.
Преди се е наричал „Шобърка”. Използвал се е за пиене на вода на хората работещи в планината. Водата е студена и хубава за пиене. През 1997 г. по проект на Параскева (внучката на дядо Мил Велков) е изградена чешма.
15. Велчина ливада. Лиивада в югозападната част на землището.
Легенда разказва, че ливадата е принадлежала на „Св. Илия”, а той е преотстъпил на пастиря Велко.
16. Веля глава (614). Връх в северизточната част на селото.
Скала, приличаща на човешка глава. Според една легенда, в пещера под скалата е имало скривалище на хайдути. Вероятно е кръстена на хайдут Велко**, който е бил защитник на селяните в Белоградчишко и безпорен авторитет сред хайдутите.

* Цитатът  е от книгата на Г. Попов и К. Джонов „Шепот от вековете. Легенди от Видинския край”.
**Хайдут Велко Петрович (1780 – 1813 г.) е прочут войвода, действал в Североаападна България от двете страни на река Тимок "с шестхилядна дружина". Роден е в село Леновци - Зайчарско. Водил сражения с турците поробители и навсякъде ги громил. Хайдут Велко се отличава с извънредна храброст, която го прави широко известен сред българи и сърби. Помогнал на Кара Георги за освобождението на Сърбия (1804-1813) от турско робство. След това имал намерение да освободи и Северозападна България, като създаде там малко българско царство. През 1810 годинa e награден с руски орден за храброст.

17. Ветреник. Връх (1428) в Горноломската част на Стара планина.
Както показва името му, на този връх винаги имало вятър.

18. Винов дол. Дол, в северозападната страна на землището.
Името е свързано с място, където се е мачкало грозде за вино.
(следва)