Този термин (натамия), според  старите разбирания, по нашите земи, означава място на „вековно проклятие”. То се прави срещу магьосници, злосторници или лоши владетели. Спрямо тях, се прибягва до най-тежката народна присъда – “Натамия” (вечно проклятие). Това било колективна молба за божие наказание.

       Този езически ритуал е от прастари времена. Такова проклятие вещаело вековно нещастие на рода на този или тези, към когито е отправено.

Това, обаче било доста рискован ритуал. Всички знаели, че добрите духове – божийте помощници, не винаги правилно разбират молбите на хората и се получава „обратен ефект”. Затова, към такова проклятие се прибягвало много рядко. Защото,  при прекаляване духовете преставали да бъдат  на страната на хората и техните желания.  Често се случвали, при  правене на „натамии” да се изсипат бури, наводнения, градушки (много камъни от небето), т.е. злото постигало тези, които го предизвиквали.

В края на землището на Долни Лом по направление Средогрив, между шосето и пътя, се намира малък хълм, срещу скала. Той се нарича „натамия”. Там през вековете се е извършвал ритуалът.

 Доколкото ми е известно, там на два пъти се е правена „натамия”. Първият път е вурху саркофага на прочута „езичница” , вероятно вещица. Гроба ѝ е заклет, за да не се буди (безпокои) духа ѝ.

Преданието за "Натамийната могила" е съществувало, неизвестно от кога.

І случай-царицата: Легенда разказва, че езичници живеели по Петавичка река.  Там те погребали любимата жена (възможно магьосница) на именит варварин. Той бил на поход. А, тя умряла при раждане. След като се върнал, варваринът много тъжал за нея. Няколко дни и нощи той дъжал трупа ѝ в шатрата си. После направили царско погребение и на гроба ѝ направили „вековно проклятие!”, за да не я безпокоят. „ Вечно зло да преследва този човек, който поругае и отвори гроба!”. След погребението, варварите, завинаги напуснали тези земи. Понякога, при пълнолуние, там се явявал „бягящ огън”. Местните хора смятят, че това е „сянката на царицата”. Тя плаши минаващите хората и до могилата се не докосват, дори иманяри.

ІІ случай- крадеца: През миналия век, ритуала се извършил пртив разбойник, минаваш през селото. Той бил чуждоселец, които обрал местната кооперация и избягал. Това се случило някъде към 1920-30 г.

И тъй като не се разбрало кой е крадеца, някой запознат с поверието предложил на попа да  отслужи, ритуал „натамия”. По този начин селяните вярвали, че си отмъщават за несправедливостта на чужденеца. Тогавашния поп се съгласил. Един ден, рано сутринта, той си взел богослужебните дрехи, кръста и един прът, който през ноща държал в църквата. Отишал на това място, забил пръта на могилата, прочел молитва, в която няколко пъти казвал „Проклет да е крадеца..”. След това хвърлил камък и без да се обръща, си тръгнал. Придружаващите го мъже, направили същото. От този ден могилата започнала сякаш сама да расте и станала хълмче. И до днес, има поверие  който мине от там, трябва да хвърли камък и прокълне крадеца.

Носят се слухове, че там се проклинят и живи хора.