Географско положение: Селото се намира в югоизточното Горно поломие попада на територията на страната с координати (в центъра на Долни Лом), е с географска ширина (j) = 43⁰30`00``00 и географска дължина (l) =22<sup>0</sup>46`01``27. То заема част от Западния Балкан с господстващи върхове: Болван (или Бела глама) 923,6 м, Милов камък 810,9 м, Бабу 677,8 м, Запад (намиращ се на изток спрямо селото) 893,7 м, Мала глама 526,8 м, Савичова чука 640,4 м, Дудукова чука 534,8 м, Трънливо лице (Китка) 553,0 м, Църни (Черни) връх 1017,5 м, Високата чука 845,2 м, Кукино равнище 1342,1 м, Остра чука 1440,8 м и Горно Язово 1573,2 м. И при надморска височина на моста на р. Мусич в центъра на селото 340,369 м.

През югоизточното Горно поломие извират и текат река Златичка (Еличка) - приток на р. Лом, образувана от Лева и Ломска река, последната с бълващите си извори в района на Росовата вода, както и от многото долове, като Тунчин дол под местността Седларица, Крав дол, Крушин дол и др., които целогодишно освежават южната част на това землище, докато северната му част се освежава от някога пълноводната река Мусич и живописната Петавичка река съставена от множество долове - притоци. В това поломие не извират, а бълват реките Водни печ и Мусич. В него, като непресъхващи водни източници са изворите в района на местносттите Дреняк, Криви брод (Крии брод) и край шосето за Горни Лом , под скалата Бела стена, построени от фамилия Велкови.  В горния край на селото също има извор, наричан Врелото.

Югоизточното Горно поломие се явявя шосейно (пътно) кръстовище на пътя София – Монтана, Долни Лом – Чупрене – Белоградчик – Димово - Видин и пътя от Горни Лом за градовете Видин и Лом през забележителната местностост Фалковец и с. Ружинци. Коларски пътища свързват селото с почти всички краища на землището му .

 Проучвания: В следствие на извършените проучвания в землището са заснети следните обекти:

• Крепост и селище на хълма „Мала глама“;
• Крепост на хълма „Савичова чука“;
• Укрепление в местността „Сингина падина“;
• Рударско селище в местността „Седларица“;
• „Средно селище“ между селата Долни и Горни Лом;
• Престои проучване и на други обекти, например „Горно Язово“.

В началото на миналото столетие на райна е обърнал внимание Г. Бончев. Според него находищата окол село Долни Лом са „продължение на Чипровските, но се различават от тях по съдържанието си. В долноломските предели – пише авторът – има стари рударски работи, но те са почти засипани и заровени, че днес мъчно могат да се намерят“

През 1929 г. се провеждат проучвания и разкопки от Васил Миков. Намерени фрагменти от съдове. Според него (В. Миков), съдовете представляват голям научен интерес, „тъй като са работени на ръка, без помоща на грънчарско колело“. Те са имали „ниски или широки гърла, равни дъна и са били с единични дръжки. При изпичането им са придобили тъмно червеникав или кафяв цвят “. Особен интерес представлявал и орнаминта, който бил различен от познатите до тогава у нас. Получен бил „главно чрез отпечатване върху влажните стени на един вид печат, наподобяващ кучи скок“. Според Миков, „съдовете не могат да бъдат по-късни от V-ІVв.пр.н.е. Те се доближават до орнаментите от районите на Сараево и Босна“.

Други по-обстойни проучвания не е известно да са правени. Крепостта и околностите и се нуждае от допълнително археологическо проучване и консервация.

„ПОСЕЛИЩЕТО“

 (МАЛА ГЛАМА)

Крепостта „Поселището“ в местността Мала глама се намира на билото  невисок хълм (глама), носещ същото име. Локализирана е  на 1 - 2  км. западно от село Долни Лом, над река Мусич (ляв приток на р. Лом) и южно от друг по-голям скален прорез с име Болван или Бела глама. Много добра видимост към близките хълмове.

Имала е форма на неправилна елипса с размери 650 х 200 – 250 м. Максимална височина е 570 м. Северната и източната и страна са били непристъпни, поради високия  скален откос (50 м). Предполага се, че е изграждана е първоначално през І-ІІІ в. от римските завоеватели. Района е бил част от провинция Горна Мизия, с център град Рациария (с. Арчар – б.а.). Като стратегически кръстопът, той е попадал под усилена охрана, което  е наложило бурна строителна и фортификационна дейност. По време на установения римски контрол, Мала глама е била наблюдателен пост, предназначен за постоянно пребиваване на войници осигуряващи комуникацията по пътищата в този силно пресечен, рударски  край. Вероятно крепостта е част от Старопланинската отбранителна система и имала подземни проходи към съседни такива. По време на войните на Рим с Дакия и хунските нападения (на Атила) е била превзета и разрушена.  През средновековието, отново е изградена. Стените и тогава били подсилени с втори - успореден крепостен зид на интервал от 5-10 м от първия. И двата зида са били от ломен (гламски) камък и  тухли, споени с хоросан. Широчината на всеки от тях е бил около 2  и висчина около 8-10 м. За отбрана и наблюдение от крепостта са били изградени 2 наблюдателни кули разположени в югоизточния край на стената (при входа). Имала е две щерни за вода и подземен водопровод. Почти в ценъра и малко на север са локализирани струпани камани, които очертават правилна правоъгълна форма, ориентирана с дългата страна изток-запад. По всяка вероятност тези камъни са остатък от голяма сграда или църква. От север и североизток, стената е била по-ниска, вероятно преди всичко се е разчитало на скалния откос, който е бил около 50 м. В подножието и (на стената) от северната страна, е имало таен изход/вход, който е водил към извор, наречен Шурка.  До него от крепостта се е стигало по тайна пътека между скалите.

По повърхността на целия хълм до преди 100-тина години е имало изобилие от керамика, затова се предполага, че извън крепостта е имало селище, в местността Рог – равнинен слог под Мала глама. Предполага се също, че през средновековието, крепостта се обитавала от рода на местен феодал.

        Непосредствено под крепостта има два гробищни терена от по-ново време - от миналия век (съдейки по паметните знаци), които заемат югоизточната част на хълма.

Крепостта  трудно е била превзета (за 3 месеца), след което е разрушена до основи и запалена през 1396 г, от турците. Част от камъните на крепостта са използвани за основи на къщи.

ЛЕГЕНДИ  ЗА МАЛА ГЛАМА (ПОСЕЛИЩЕТО)

Крепоста била построена върху останки от стара римска крепост. Макар и малка, тя била непристъпна. Това събитие се случило при превземането на Срацимировата държава от турците. Но подобна легенда се разказва и за падането на римската крепост под атаката на варвари.

Наближавала есента, а турчинът - началник на обсадата не смеел да мръдне, без да е превзел крепостта. За кой ли път се съветвал с кого ли не, но всеки вдигал рамене. Една вечер, като се прибрал в дома си и седнал да си отдъхне на сянка под лозата, кадъната го попитала:

-         Защо си тъй умислен, паша? Какво те тревожи?

-         Крепостта, моя хубавице - отговорил и той. - Станаха вече три месеца, а не мога да я превзема. Нищо и никаква крепост, с една шепа защитници, ала се държи и не пада. Срам и резил за мене. До сега се водех за един от най-добрите военачалници на нашия господар, падишаха. Право е речено, че малките камъчета, обръщат колата. И с мойта военна кариера, така ще стане.

-         Не се тревожи паша. Ако послушаш женски акъл, ще ти кажа как да я превземеш. Не със сила, ами с ум - му говорила му кадъната.

-         Аз знам, че не само си хубавица, но и умница! Кажи какво ще ме посъветваш?

-         Чуй ме паша. Аз ще те науча как да вземеш твърдината. Хвани един як жребец, от твойте. Дръж го завързан три дни. Нареди да го хранят обилно с подсолена плява и да не му дават и капка вода. В тия скали има скрит водопровод. Щом крепостта стои вече месеци и хич не мисли да се предава. Ясно е че е запасена с много храна, но вода?! Тя е друго нещо. Не е валяло от одавна. Значи има водопровод. Само жаден кон ще открие водопровода - казала умната кадъна.

Така и станало. На третия ден, четирима войника, с мъка удържащи побеснялото от жажда животно, тръгнали с него да обикалят крепоста. По едно време жебецът се запънал и почнал яростно да рие земята. Турците разкопали на това място и от счупените глинени тръби рукнала вода. Това бил тайният водопровод. Минали няколко дни и крепостта се предала. Когато турците влезли, намерили само няколко трупа. Сред защитниците била избухнала чума и ги повалила. Турците запалили крепостта, от злоба ли или за да не се разрази болестта по цялото поречие, никой не знае.

Подобна легенда се разказва и когато крепостта била бастион на римляните. Само, че тогава превземащите я, били варвари-даки или хуни.

***

Според друга легенда, подкрепена от някои проучвания, под Мала глама на дълбочина 250-300 м. има водна пещера и езеро, огледални на пещерата „Водни печ“. Тя е остатък от стар рудник, използван в древността. Входовете и (шахти) са две  хоризонтални  (от двете страни на гламата)  и една вертикална (използвана за щерна в крепостта). Изходите им са затиснати с огромни скали (мегалити). Скалите са от местен „гпамски камък“ и са с особен вид печа -, детска стъпка. Много са голелеми и немогат да се преместят. Шахтите били две, взаимно перпендикулярни, хоризонтална и вертикална. По нататък в легендата се разказва за голям земен катаклизъм. Земята се разтресла, скалите се разкъсали и оголили. Терена силно се променил. Река Лом променила руслото си и загубила един от притоците си (сега Превалска Огоста). Образувала се стена от скални прорези, характерни за района впоследствие. Имало езеро, което се оттекло под Мала глама през шахтите. Името му било „Къркач“. За една нощ, езерото в което селяните ловели риба,  изчезнало и останали само локви.Сега местността се нарича „Суха падина“.

ЛЕГЕНДА ЗА САВИЧОВА ЧУКА

         Савичова чука се намира югоизточно от Мала глама, недалеч от пътя за село Превала. Там през римско време също е имало наблюдателен пост. През средновековието (по време на Михаил Шишман) е бил построен феодален замък на Шишмановата фамилия с църква за домашни нужди, на името на „Св. Сава“. След като Михаил Шишман станал цар на Търновска България и се развел с предишната си жена,  я изпратил заедно със сина им в този замък, под грижите на брат си Белаур. Бившата царица превърнанала замъка в манастир, по-късно известен като „Сухополски“. През времето на Иван Срацимир манастирът процъвтявал. Той бил най-голям в държавата, с няколко църкви и скитове. Под негово управление била и църквата „Св. Параскева“ в Горни Лом, известна с монашеството на друга царица – майката на Иван Срацимир.