Рейтинг: 3.00
(87)
Глог
Видео
Форум
Календар
Базова
Публикации
Фото Галерия
За контакти
Връзки



Публикации / РУДНИК ОТ ДРЕВНОСТТА - ПОДЗЕМНО ЕЗЕРО

РУДНИК ОТ ДРЕВНОСТТА - ПОДЗЕМНО ЕЗЕРО
03.02.08 16:42

Автор:инж. П. Младеновска
Долни Лом заема своето заслужено място в археоложката карта на България. В началото на миналото столетие на старото рударство в района е обърнал внимание Г. Бончев. Според него находищата около село Долни Лом са „...продължение на Чипровските, но се различават от тях по съдържанието си. В долноломските предели - пише авторът - има стари рударски работи, но те са почти засипани и заровени, че днес мъчно могат да се намерят...“
Вземи в gLOG
Долни Лом заема своето заслужено място в археоложката карта на България. В началото на миналото столетие на старото рударство в района е обърнал внимание Г. Бончев. Според него находищата около село Долни Лом са „...продължение на Чипровските, но се различават от тях по съдържанието си. В долноломските предели - пише авторът - има стари рударски работи, но те са почти засипани и заровени, че днес мъчно могат да се намерят...“ През 1929 г. там се провеждат археологически разкопки от Васил Миков. Той, особенно внимателно проучва 2 от пещерите „Суи печ - леви и десни“ и заключава, че намерената керамика е от първата половина на І - то хилядолетие пр. н. е. При разкопките са открити фрагменти от съдове, кости на животни и останки от дилувиална фауна, особенно кости и нокти от пещерна мечка. Според В. Миков, съдовете представляват голям научен интерес, тъй като са работени на ръка, без помощта на грънчарско колело. Те са имали „ниски или широки гърла, равни дъна и снабдени с единични дръжки. При изпичането са придобили тъмно червеникав или тъмно кафяв цвят.“ Орнаментът върху тях бил съвършено различен от познатите видове досега у нас праисторически селища. Получен е главно чрез отпечатване върху влажните стени на един вид печат, наподобяващ на кучински скок. Според Миков, съдовете не могат да бъдат по-късни от V-ІV в. пр.н.е. Те се доближават до орнаментите от районите на Сараево и Босна... Какво ни разказве митологията? За района на Мала глама, намираща се в землището на село Долни Лом, има не една легенда. В една се разказва, за древно селище и стара крепост, които дълги години устоявали на пристъпите на врага. Но дошли завоеватели, които давали мило и драго ( „имот, злато и кожи“) за да им разкрият от къде минава водопровода, за да превземат крепостта. Жестоки битки се водили в местността „Бранището“, по реката Мусич и в Джерин дол. Най-сетне „вещица мръсна и космата“ ги научава как да открият водата за да превземат крепостта. Тя се разпоредила да ù доведат най-хубавия бял кон. Да го нахранят добре, но в храната му да сложат сол. Вещицата го пуснала и той с ноздрите задушил къде има вода. Спрял се на едно място и започнал да бие с копито. Там бил каналът. Разровили, но станало чудо, чуло се клокочене в дълбочина и водата изчезнала. Завоевателите нахлуват в крепостта но войската вече се била мистериозно изтеглила и заварват само рудари, в по-голямата си част, болни от чума. Здравите, напуснали крепостта и се заселили по махали наоколо. Един такъв лагер се намирал в местността Рог - равнинен слог под Мала глама. Загиналите от болеста погребали в насрещното „Градище“, което от тогава носи името „Ложище“. Според преданието, старейшина на това селище, бил „ Дамян“, след смърта си, погребан в крепостта. И от тогава, „край изворът Шурка понякога нощем се появява бял кон“. Според инж. Параскева Младеновска, легендата отговаря на реални исторически събития. Аргументи от историята: 1. През 46 г. римляните установили контрол над района. Той бил част от Провинция Горна Мизия, с център град Рациария (сегашното село Арчар-б.а). Като стратегически кръстопът, райнът е попаднал под усилена охрана, което е обуславяло активна строителна и фортификационна дейност. Множеството рудници, селища, крайпътни станции, кастели, преградни стени, некрополи, военни лагери и светилища дават основание да се предполага освен сериозна охрана, развитие и на богат стопански и културен живот. 2. Ранната античност, I-III в. е представена с находки, селища, отбранителни съоражения и др. 3. Късната античност, IV-VI в. е представена с множество „градища“(калета), също част от фортификационната система на дунавската граница. Според сведения на Прокопий старите укрепления са били възстановени и построени нови 400-кастели, крепости и градове. 4. Заключение: Събитията за които се разказва в легендата, най-вероятно са станали през 446-447 г., защото „През 447 г., Атила оглавява хунския съюз. През същата година е станало най-голямото хунско нападение в провинция Мизия. Използвайки това, че крепостите по Дунав били полуразрушени от голямо земетресение, хуните преминали като тайфун през западните провинции и се насочили към Дунавската делта.“ От тези сведения можем да заключим, че разказваните събития с голяма вероятност се отнасят за 446 или 447 г. Тогава е имало нападения на хунски войски и земетресение. Последното е спомогнало за разрушаване на крепостта Мала глама и пропадане на водата, а вероятно и за чумната епидемия. Да се върнем към подземното езеро. Според друга легенда и някои проучвания, под Мала глама на дълбочина около 250 -300 м. има водна пещера, огледална на Водни печ. „Дъното й е дълбоко езеро. Тя е остатък от древен рудник, използван в незапомнени времена. От двете страни на гламата има входове на шахти, затиснати с огромни парчета скала. Скалите са с печат - детска стъпка. Шахтите са две - хоризонтална и вертикална. В рудникът е можело да се стигне и по вертикалната шахта, с помощта на синджир през щерната, до скалите.“
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
1. илия къчин
11.06.09
17:49
доста интересен разказ за този край
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.2536